"ЗДРАВОСЛОВЕН ДЕСЕРТ" - ИСТИНА ИЛИ МИТ
Десертът – последния щрих от менюто в рамките на едно хранене. Обичайното ни възприятие, когато чуем за него, отвежда към сладкия му вариант, но съществуват и хора, асоцииращи думата със солен вкус или с напитка. Срещала съм и категория маратонци на трапезата, за които изживяването е сладко, последвано от нужда за нещо соленичко, след това отново потребност от сладко и така до... непредсказуемия кога и къде финал. Единици са онези, за които главният герой не е копнеж, изкушение и задължително необходимата „точка“ в хода на едно тяхно хранене.
Полезен или вреден е десертът?
Специалистите по хранене, отговорните институции и експертите в различни свързани сфери са изложили дълга поредица от научни факти, които неопровержимо показват нездравословността на обичайния, популярен десерт в цялото му многообразие от разновидности. Това, обаче, не спира желанието и консумацията на сладкиши. Знанието за вредата у някои хора поражда само чувство за вина след като „прегрешат“, а при други, когато е в основата за целенасочено наложени ограничения за консумация – изгражда воля в добрия случай или предизвиква психо-емоционални отклонения в лошия. На помощ тук идват всички специалисти, чийто предмет на дейност са емоциите, чувствата, психиката, съзнанието, подсъзнанието, т.н. Благодарение на тях почитателите на десерта заживяват с оправданията: „Имам емоциалната нужда да хапвам сладко!“, „Липсва ми любов и сладостите запълват тази празнина в мен. Само така мога да компенсирам дефицита и нуждата си от радост и топлина в живота!“, „По мъничко може, така не е вредно!“, ...! И тук идва ред на специалистите по здравословно хранене, запознати с виновниците включени в обичайния състав на десертите, причина вкусните, тъй примамливи съблазни да бъдат неоспоримо обявени като вредни за здравето. Предоставените от тях решения вече съдействат възцаряването на вътрешния мир - всеки с грижа и отговорност за своето здраве почитател на десерта, спокойно може да разчита на „здравословния десерт“. Последният е изключително удобна патерица за нутрициолози, психотерапевти и други специалисти, професионално ангажирани с хората, които обичат да похапват сладичко. Все пак така на никого не се налага да бъде лошия вестител „вредно е“, с което да си навлече неодобрение и вероятната загуба на съответния клиент. „Вълкът сит и агнето цяло“ влиза в действие. Здравословният десерт е спасителната сламка, която се подава на нуждаещия, при това с пълното спокойствие и убеденост за направено добро от страна на консултанта, в едно с успокоението и радостта на консултирания, че продължава с любимия навик, без притеснение, че си вреди на здравето.
Нека сега временно лишим от внимание в тази статия човека и присъствието му в нея. Оставаме наличен само нашия главен герой – Десерта.
Кои са основните съставки в десерт, без добавено „здравословен“ на етикета му, за които се знае неопровержимо, че имат неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве?
- рафинирано бяло брашно;
- рафинирана бяла захар, глюкозо-фруктозен сироп;
- мазнина – палмово масло, маргарин, рафинирано растително олио;
- всякакви продукти и суровини с неприроден произход (няма да изброявам дългия, популярен в информационното пространство списък с подобрители).
Кои са основните съставки в сладката алтернатива за здраве и наслада – здравословния десерт?
- пълнозърнесто брашно, приоритетно лимецово или безглутеново;
- подсладител – сушени плодове, мед, кокосова захар, агаве, кленов сироп, брезова захар (ксилитол), стевия
- мазнина – ядки и семена (често такива, които не се отглеждат на родна земя), кокосово масло, какаово масло, фъстъчено масло, различните видове тахан
- растителни алтернативи на млякото и млечните продукти във вид на мляко от соя, кашу, бадеми, т.н. (от опаковка, а по-устремените към здравословно приготвят самостоятелно от изходната природна суровина)
- био – продукти
- „суперхрани“
- обичайно не съдържат добавени продукти и суровини с неприроден произход
Суровият (често наричан „суровоядски“) десерт, разглеждан като оптимален вариант на здравословен десерт, се състои единствено от сурови продукти и суровини, обичайно само от растителен произход, и предимно съдържа:
- сурови (може накиснати или покълнали) семена, ядки, зърна
- свежи или сушени плодове
- свежа декорация от натуралния цвят или плод на растение
Това са изходни продукти за оптимално семплия и изчистен вариант. Базисните рецепти обичайно съдържат също:
- кокосово масло, какаово масло, суров тахан
- „суперхрани“ – актуални в съвременната здравословна концепция продукти от различен характер, обичайно с трансокеански произход
- брашно от рожков, какао
- мед
Посочените съставки на всяка една от категориите, искам отново да подчертая, не изчерпват пълния списък от използвани продукти. Целта ми бе да изложа принципния състав, а не да влизам в детайлност. Следвайки тази линия ще отбележа в няколко пункта защо „здравословният десерт“ не е здравословен, позовавайки се именно на основните принципи на здравословното хранене, което неведнъж съм изтъквала е единствено природосъобразното хранене (ПСХ):
- съдържание на твърде голям брой продукти;
- неправилна комбинация на различните продукти;
- простите захари, независимо в случая от техния произход и характер, приети след основната храна, не могат да бъдат усвоени в обичайния им времеви цикъл, вследствие на което остават по-дълго от нужното в стомашно-чревния тракт, а принудителното им задържане резултира във ферментни процеси с всички неблагоприятни последици върху локалната бактериална система, общо храносмилателните процеси и система, а оттук и цялото тяло;
- използване на няколко продукта с високо съдържание на мазнини, откъдето възниква въпросът дали десерта изобилства на прости захари или е високо мазнинен; обичайно е налице комбинация от двете, а ефектът многопосочно е неблагоприятен за здравето, дори въглехидратите и мазнините да са от цялостни растителни източници, а не екстрахирани.
- употребата на извън сезонни продукти и такива, които не се отглеждат на родна земя (много от тях включително трансокеански) вече нееднократно сме обявявали за нездравословна.
Този списък също може да е по-богат, но ще спра тук, защото искам да погледнем заедно какво четем в уикипедия като определение за „десерт“:
Десертите са ястия, които се предлагат в края на храненето. Думата „десерт“ произлиза от френската дума desservir, което означава „да се изчисти масата.“ В своята История на Десерта от 2013 г., Майкъл Крондъл обяснява, че в миналото той се сервирал след почистването на масата от други ястия.
Този текст подчертава, че десертът е десерт, само когато се консумира след друга, предшестваща го храна. Изяден самостоятелно – вече не е десерт, а вид междинно или основно хранене. Така стигаме до извода, че и най-семплата сладка рецепта, с правилна комбинация на минимален брой продукти, дори и сурови, неекстрахирани, растителни е нездравословен десерт. След всичко, обилно или семпло, което сте изяли, този финален щрих е вече в повече. Той натоварва и обременява храносмилателната ви система.
Да обобщим:
Такъв феномен, като „здравословен десерт“, не съществува. Десерт наслада – да. Рецептите за сладки изкушения, които изпълняват на 100% принципите за природо-съобразно хранене са здравословни, когато ги консумирате самостоятелно, като основно или междинно хранене, но същите те под знака „десерт“, вече губят характеристиката си „здравословно“. Казано по друг начин – да хапнеш само „здравословен десерт“ без нищо предшестващо, съпътсващо или следващо го, е здравословно, но не е десерт. Плодът, известно на всички, е полезен, той е храна за здраве, но тъй семпъл в своите характеристики, приложен дори самостоятелно като десерт, вече става носител на неблагоприятен ефект.
Десертът носи наслада. За мнозина е истинско удоволствие и единствен достоен завършек на кулинарното им пътешествие за обяд или вечеря. Никога, обаче, не ви отвежда към здраве за физическото тяло. Не му поставяйте и не се осланяйте на етикет „Здравословен десерт“, не се въвеждайте в самозаблуда и успокоение, че се грижите за здравето си.
Обичам също като вас вкусните, изискани сладости, а когато са приготвени по здравословна рецепта – това вече е повече от чудесно. Хапвам ги с истинска наслада, без да си създавам вина или илюзия, че полагам грижа за здравето си. Това кулинарно изживяване не е част и необходимост в ежедневието ми, а в случаите когато имам желание от подобно удоволствие обичам да си го доставя във вид на основно, самостоятелно хранене, заради всички изброени по-горе причини, а и защото по този начин ми е приятно и без последващ дискомфорт.
Мисля, че за всеки разумен човек изброените аргументи ще бъдат достатъчни в развенчаването на поредния мит с етикет „здравословно“.
Автор: д-р Таня Грандева