- Начало »
- Кратко в "Искрено и Лично"
Как реших да кандидатствам медицина? Защо избрах да стана лекар? Как се случи професионално да работя за каузата: „Природосъобразен начин на живот“ и по-специално „Природосъобразен начин на хранене“? …
Родителите ми разказват, че още като дете в отговор на тривиалния въпрос „Каква ще станеш, когато пораснеш?“ съм отвръщала с обикновеното за „онова“ време: „Ще стана доктор и ще бъда известна“. Честно казано не нося спомени за това. По-скоро и в момента се чувам да заявявам важно: „Ще стана голям началник“. Смешно и с присъщата детска увереност, амбициозност и копнеж за величие. После започнах да пораствам. От нахакано и с позиции на лидер дете се превръщах все повече във вглъбено навътре момиче, което все по-изразено избягваше да е в центъра на внимание. Продължаваше, обаче, в мен да работи стремежът да се справям с предизвикателства, предимно в смисъла да избера титулованото за най-трудно и съответно престижно учебно заведение и винаги да опитвам да изчета и усвоя всичко изписано по дадена тема при предстоящ изпит, контролно и изобщо при някакъв тест на знанията. Приеха ме с бал - почти пълен отличен, да уча в английската гимназия. Там въображението и новите амбиции за бъдеще се завихриха в планове за университетско обучение по МО (Международни Отношения) и рисуване в съзнанието образа ми на бъдещ дипломат, който ще живее някъде отвъд родните граници със своята престижна професия. Дойде 11-ти клас, последният преди завършване на средното образование, а с него и провокацията в мен, заработила по „пътищата неведоми“, в момента когато приятелката ми каза, че ще започва да ходи на уроци по биология и химия, защото иска да стане лекар. В главата ми забушуваха размисли и макар досега да изглежда непонятно (езикова гимназия, без медици във фамилната история...), много бързо вече бях взела решението си: "Ще кандидатствам медицина, защото грижата за здравето на хората винаги ще е актуална и нужна - в мир и размирици, лете и зиме, независимо от възраст, пол, раса и каквото и да било друго... Не може да има по-важно нещо за човека от това да е жив и здрав!" Ето, че година по-късно в двора на МУ-Варна бях сред първокурсниците, които деканът на Университета приветства с "Добре дошли" и "На добър път", а шест години по-късно в зала 1 на ФК - Варна с почести към един от отличниците на випуска, получих дипломата си на доктор. Междувременно изживях разочарования от болничната грижа за пациента, исках да се отказвам от поетия път на лекар, защото действителността не съответстваше на разбиранията ми за взаимовръзка и въздействие лекар - пациент. В отговорност към възпитаното правило "Като си се хванал на хорото, не може да се откажеш на средата" продължавах да уча и да градя образа на лекаря според вътрешните си представи. Д-р Емилова (за мен тогава леля Люси, майка на приятелката ми), по специалност кардиолог, в търсене на лек за собствените "болежки" попадна на метод за самоизцеление с плодове и чай, който я отведе до Лидия Ковачева. Това на свой ред задейства поредица промени, резултатът от които бе - откриването през 1993 година на "Център за безлекарствено лечение на болестите Д-р Людмила Емилова". Всичко се случваше в естествена последователност и с лекота. В такива и аз се запознах с метода на "олекотено гладуване" и започнах в свободното си време, извън учебните лекции и практики, да помагам в кабинета на "леля Люси". Там имах възможност да се запозная с личните истории на нарушено здраве на много хора и да стана жив свидетел на всички подобрения, които се случваха с тях след преминаване на хранителен режим само с плодове и билков чай с мед. Във все същата естествена закономерност много скоро пристъпих към обследване действието на плодово-чаената програма и върху себе си. Така, дипломиран лекар през 1998год., след реализирана едногодишна следдипломна квалификация в Университетската болница в Йерусалим, при наличие на покана да работя в Япония, както и на спечелена стипендия за обучение по здравен мениджмънт в Холандия, при тихото желание на семейството ми да се потопя в престижа на работещ в чужбина лекар, взетото от мен решение бе - да се завърна в България и да помагам на хората да бъдат здрави, ползвайки се от грижата на Природата. Присъщо ми е да отправям съвети предимно от лично изживяни опитности и получените от тях знания. Затова и от позицията на лекар давам препоръки за природни практики, които съм изпитала и върху себе си. Възприемам за неествествено да давам съвети на хората за хигиенни норми на поведение, които не прилагам в своя живот. Да вярвам и да напътствам към благотворността на едно или друго здравословно средство, а никога да не съм се ползвала от него, намирам за неистинно. Предписанията ми като професионалист се основават на убежденията ми, които намират приложност в начина ми на живот и с годините градя в хода на теоретична и практическа - лична и от пациентите - опитност. Предвид водещото мото на този сайт - хранене, логично е да проявите интерес как се храня и какви хранителни прочистващи прийоми прилагам. Ще изредя накратко, нали все пак съм в "Кратко в 'Искрено и Лично' с д-р Таня Грандева" . От спонтанно и естествено (т.е.без съзнателно намерение) получавалите се преди изпити гладувания от по 1-2-3-може би и малко повече дни; през 1-те ми плодово-чаени дни, вдъхновени от новата практика на д-р Емилова, до днес съм провела многократни от 1 до 40 дни периоди на плодове и чай; 1-2-3-дневни режими на вода; такива с фрешове; само със свежи зеленчуци; до ср.40 часа без храна, без вода и в мълчание; многократни от 1 до 15 дни, най-често 10-15 дневни, "житни режими" - по класическото описание, през покълнала пшеница, до преобладаващите с покълнал лимец; всички изброени дотук и популярни в областта "разтоварващи хранителни режими" съм провеждала в най-различни варианти и вариации, вследствие на което познавам детайлите и при какви обстоятелства какви последици се случват; и в хода на това изброяване останаха честите периоди, с максимална продължителност до около 2мес., на хранене само със сурова растителна храна. Паралелно на описаните дотук и периодично прилагани прочистващи режими от човек, който се хранеше предимно с месо (майка и татко обичат да разказват как като деца, когато сме ходили на село и баба ни питала с брат ми каква гозба искаме да ни сготви, ние сме отговаряли с краткото и повече от изразяващо важното за нас: "Месце!"), започнах да намалявам консумацията му, впоследствие въведохме на семейната трапеза всички дълги пости с пълно изключване на животинските продукти. Дойде и моментът, в който се роди желанието да си имаме дете с Валентин. Тогава решихме да станем вегетарианци и спряхме да се храним с месо. От всички събрани знания и опитност в годините имахме убедеността, че вегетарианството е по-добрия избор за здраве, а съответно това бе момента, в който нашите избори определяха какви основи ще положим за бъдещия нов живот - наша бе отговорността да вземаме решения и да пристъпваме към действия. След здрава бременност родих здраво дете, което днес - вече почти 13 годишен младеж - е силно и умно момче, като изпреварва във физическо и умствено развитие повечето от връстниците си и тук няма да премълча, че за гордост на мама и тати от 5-ти клас бе приет след поредица от изпити за ученик в Математическата Гимназия на град Варна. /Можете да видите тук книгата на Валентин Грандев "How we brought up a vegetarian", която скоро ще бъде издадена и на български език със заглавието: "Как отгледахме вегетарианец"/.
В случай че Вие вече сте почти "delete"-нал адреса на този сайт, вследствие на явилото Ви се усещане, че ще Ви "правя": "вегетарианец", "веган", "суровоядец", бъдете спокойни. Нищо подобно няма да случвам с Вас! Всичко, което съм променила в себе си е резултат на личните ми воля и устрем. Никой не ме е подтиквал, както и не е изисквал от мен. Вярвам, че човек сам прави всеки избор в живота си. Ролята си намирам в това, да Ви предоставя информация за: "какво означава и кое е здравословно", въз основа на която да имате възможност за мотивиран, информиран индивидуален избор. Подкрепям и изповядвам народната мъдрост: "Насила хубост не става." и към нея добавям затвърдената от практиката ми максима: "И най-здравословните мерки, когато бъдат приложени рязко, дори при наличие на голямо желание и пълна убеденост в благотворността им, могат да имат неблагоприятен ефект. Човешкият организъм е така устроен, че при крайност - без значение голяма радост или непреодолим страх - включва идентични биохимични процеси."
Храненето като постепенна и съвсем естествено случваща се промяна в начина ми на живот се оказа за мен Път на разгръщането ми в дълбокия простор на същността ми, както и в широтата на заобикалящия ме свят. Така също, макар и винаги да съм се чувствала изключително свързана с природата, до степен дори на недоумение и неприемане от един или друг човек, храненето се оказа още и мой осъзнат Път на Завръщането ми в Хармонията Човек - Природа. Събрах и се обогатих с много знания по този Път. С радост и отговорност споделям от години опитността си от личен и професионален характер. Сега ще го правя и в www.dr.tanyagrandeva.com за Вас.
Или в заключение:
Родена съм на 27 септември, 1973 година. Откакто се помня имам една неотлъчна проява, чиято промяна се изразява само и единствено в това, че се разгръща в годините – нестихващия копнеж от споделеност с Природата; вдъхновението и хармонията, с които ме всеизпълва при всяко наше общуване; вярата ми, че законите на Космоса са ясно изписани от „А“ до „Я“ в Нея като пътеводни знаци, за да ни служат да сме здрави и щастливи като хора и неизменното потвърждение на всичко това от личната ми и професионална опитност.
Споделям този свой разказ с Вас за отварянето на сайта www.dr.tanyagrandeva.com
на 22 април '2016 година.