Проблемът на деня, годината, столетието
Живеем в забързаното време на стрес, продиктуван от необходимостта за успех като едничък индикатор за смислено съществуване. Парадоксално е, че повечето хора изобщо не са подложени на стрес от случващото се с околната среда, която е естествен хабитат на биологичния вид Homo sapiens. В действителност, вече две столетия от началото на техническата революция, човечеството системно унищожава своя дом, като сравнително рядко и съвсем тихо си задава въпроса до къде ще доведе това.
"Ние или ще станем герои или ще загубим – няма място за нищо между тези две възможности“ – казва Роб Уотсън (CEO Eco Tech International – един от най-големите умове в областта на опазването на околната среда в САЩ ), пред сенаторите в американския конгрес, но те все пак предпочитат да служат на корпоративни интереси, довеждайки изкуството на лобизма до най-високо ниво. Въпросът, който се появява в този пример е съвсем естествен. Как може най-образованите и ерудирани хора, които са приели за своя мисия водачеството на тази голяма и силна страна да не виждат последствията от наложилия се начин на живот?
Отговорът е лесен – както при всички останали хора ги води възможността за притежанието на реални облаги вследствие на действията (в този случай –бездействието) им - облаги, които им гарантират повече консумация.
Днес светът е обречен на изтощаване, вследствие на въздигането на консумацията до статут на основно божество. Вече никой не умира от глад. Дори в най-бедните райони на планетата, където хората преживяват с 1 – 2 долара на ден, гладът не заплашва ничий живот (въпреки ширещите се фалшиви статистики за умиращи милиони деца в началото на кризата с корона вируса). Населението на планетата нараства 5 пъти за последния век, а учените изчисляват, че тя може да изхрани дори двойно по-голяма популация. Само че жителите на Земята не искат само да бъдат сити. Те искат да изяждат много повече, по-разнообразно и по-скъпо от необходимото за нормално протичане на физиологичните процеси в тялото. Те се стремят към притежание на повече, към по-лесен живот осигурен отново, чрез консумация и в крайна сметка ресурсите, които употребява един съвременен човек се равняват на онези употребявани от
50 - 60 души в края на XIX век. Вследствие на нарасналия размер на консумация, съвременният човек оставя екологичния отпечатък на повече от 100 души от споменатия период!
Автор: Валентин Грандев