За рибата с...

Потъналият остров на здравето - РИБАТА

 

 

Напоследък често срещам вегетарианци, които употребяват риба! По подобен начин устремените към здравословен начин на живот също я поставят на масата си няколко пъти седмично. Дали всъщност не си вредят? Oтговорът е в следващите редове, откъс от книгата "Как да отгледаш вегетарианец или здравословни принципи за всеки"

 

 

"Рибата е последния остров. Оправданието да се препоръчва като здравословен продукт - незаменими аминокиселини в комбинация с есенциални мастни киселини, съпроводени от куп полезни елементи. Вярването, че на пазара е пълно с диворастящи видове уловени от рибари в чисти води, трябва доста силно да се ревизира. Отглежданата във ферми риба достигаща до потребителите отдавна преобладава на щандовете, като може би изключение правят само крайбрежията. Всъщност и дивите, както и отгледаните екземпляри, страдат от едни и същи проблеми и най-вече от прекомерното замърсяване на световния океан. Ще изредя само няколко проблема свързани с промишленото отглеждане на аквакултури.

 

1. Тежки въздействия върху местообитанията, свързани с построяването на монолитни съоръжения.

2. Нарушават се целостта на екосистемите, тъй като отглежданите видове се хранят с диви. Популациите на последните застрашително намаляват.

3. Отглеждат се генно модифицирани видове, които могат да повлияят върху здравето на потребителя или върху целостта на екосистемата, ако попаднат в открити води.

4. При производство на неместни видове съществува опасността от мутации или смесване с естествени популации, по-късно до пълното им изместване, което отново застрашава околната среда.

5. Проучванията показват, че отглежданите риби съдържат по-високи нива на химически замърсители, отколкото при дивата риба, включително PCBs, които са известни канцерогени. Антибиотиците също са широко употребявани в отглеждането на риба, като отново стигат директно до потребителите, като наред с химичната интоксикация, подпомагат развитието на супер щамове на бактерии, които са резистентни към тях. Така се утвърждава цикъла на повишена употреба на антибиотици, за който вече говорихме. Хормоните също се използват безконтролно, особено в страните от третия свят. Скоро стана широко известен факт, че така популярният пангасиус се инжектира с женска урина, тъй като хормоните съдържащи се в нея водели до двойно по-голямо производство на хайвер.

6. Не на последно място – замърсяването на водата. Води, изтичащи от съоръженията за аквакултури, могат да носят излишни хранителни вещества, частици, бактерии, други болни организми и замърсяващи химикали. Това може да навреди на околните местообитания, като причиняват цъфтеж на водорасли, отравяне на дивата природа и други тежки нарушения. Фуражи и фекална материя от съоръжения за аквакултура разрушават разтворените концентрации на кислород в и около обекта. Заустването на отпадните води може да има големи последици извън съоръжението дълго преди проблем да се открива в рамките. Противообрастващи агенти, използвани да се поддържат чисти клетките са силно токсични химикали. Така например, широко употребявания противообрастващ агент бутилтин (специално трибутилкалаен) е бил свързан с репродуктивни проблеми в коремоноги мекотели (т.е. охлюви и морски охлюв) и се подозира, че причиняват подтискане на имунната система в областта на морските бозайници, включително делфини, тюлени и морски видри. 

 

     

 

7. Тежки метали натрупвани в рибите (особено у едрите, които са на върха на хранителната верига) – нямат формулирани пределно допустими норми, защото е доказано, че и в минимални количества са силно токсични и предизвикват структурно – функционални увреждания в тялото. Наскоро попаднах на успокоителна статия, в която се обясняваше как селенът влизал в реакция с оловото и така пречиствал тялото, а от друга страна най-много от този химически елемент се намирал в рибата, което я превръщала в безопасна за консумация. Нямам представа от къде авторът е сигурен в наличието на подобно химическо взаимодействие в тялото ни, но елементарният въпрос, който би трябвало да си зададе преди да бълва подобни идеи е „Защо след като рибата е пълна със селен и олово, тази реакция не се извършва в нея, а чака до постъпването на отровата и противоотровата в нашия организъм?“

8. Морските деликатеси са естествената пречиствателна станция на природните водни басейни. Бихте ли изяли отработен воден или въздушен филтър? А може би го правите? Аз самият съм хапвал подобни филтри, преди да осъзная какво слагам в устата си. Много от тези „деликатеси“ са некрофили, т.е. се хранят с мърша, което допълнително ги натоварва с цяла палитра опасни за здравето микроорганизми. Едва преди няколко години без много шум се призна, че причината за стомашните разстройства след консумация на коктейл с морски дарове са самите те, а не майонезата, в която се къпят. Предполагам, че в зоопарка сте виждали лешояд. Не е учудващо, че хората по света не се хранят с тях, но защо избират морските им събратя?

 

Списъкът е още много дълъг и всеки, който се интересува от проблема с чистотата на рибата и морските дарове, може самостоятелно да проучи останалите заплахи. Важното е да се отървем от заблудата за тяхната чистота и пригодност..."

 

Цялостната концепция, не само откъс, може да прочетете в "Как да отгледаш вегетарианец или здравословни принципи за всеки", www.formulata.eu 

 

По изключение, сега тук в края на краткото изложение, нека да се върнем в самото начало на тази статия и да уточним има ли логика феноменът "песковегетарианец", т.е. "човек-вегетарианец, който консумира риба". Вегетарианството като начин на хранене има една задължителна, определяща го характеристика, а именно отсъствието на месо в хранителното меню. Какво е рибата, месо ли е? 
 

      

 

Ако според Вас не е, тогава къде я причислявате в разнообразния свят на флората?
Що е това песко вегетарианец и на каква почва се основава във философията на вегетарианството и таксономията на растителните и животинските видове?
Кому и най-вече ЗАЩО са нужни заблуди и най-вече самозаблуди?

Етикети: риба, незаменими мастни киселини, здравословно хранене, песковегетарианство, песковегетарианци, митове

Автор: Валентин Грандев, д-р Таня Грандева