Скоростта на хранителната промяна като фактор за траен успех

  • Начало »
  • Блог »
  • Скоростта на хранителната промяна като фактор за траен успех

Стартът на всяка Нова Година свързваме с ново начало.

Така ПРОМЯНАТА е най-емблематичното нещо в настоящата част от годината. А след поредицата дни на хранителен разгул, претоварени до безбожие кореми и постоянно охкане и пуфкане от стомашно-чревен дискомфорт, желанието и плановете за промяна начина на хранене са най-чести и естествено спохождащи.
За всички Вас, които искате да направите тази промяна, предлагам на вниманието Ви следния откъс от книгата на Валентин Грандев "Формулата на здравето или какво не се казва за храната". Ще Ви помогне да предвещаете резултата - "революцията, която изяжда своите деца"

или личната Ви еволюция.

 

Скоростта на хранителната промяна като фактор за траен успех

"...Внимателното изучаване на еволюцията показва, че животът не претърпява промени с видимо еднаква скорост. Понякога ставаме свидетели на почти милион години „застой“, докато друг път катаклизми от различно естество катализират бурното протичане на процесите през няколко века. Така стоят нещата и в областта на историята на човешкия род. Бавно развитие, обусловено от натрупване на опит и нови знания или внезапни трансформации, които наричаме революции. И в единия и в другия случай сякаш за предпочитане е методът с ниска скорост. Постепенното модифициране на белезите на видовете, предизвикано от бавни изменения в околната среда и в тези, с които се хранят или влизат в симбиотични връзки, сякаш минава безболезнено, докато резултатите от бързи климатични промени, гигантски по своя мащаб вулканични изригвания или сблъсъци на небесни тела в планетата водят до свръхстресови ситуации за цялото биологично разнообразие. Историята е още по-категорична. „Революцията изяжда децата си“ приписвана на революционера – жирондист Пиер Вернио, сам положил глава под гилотината, както и на журналиста Жак Мале дю Пан в публикация от 1793 г., е закономерност проявяваща се през цялата писана история на човечеството. И ако за нас жертвите на хиляди непознати са цената, която обществото е платило, за да живеем в „Свобода, Равенство, Братство“, т.е. тези революции с нищо не са попречили на настоящото ни съществуване, то внезапната, коренна промяна на навиците би нанесла щети само и единствено на собственото ни тяло.

Може би трябва да вземем под внимание тези факти, когато пристъпим към трансформация на начина на живот. Разумният подход винаги е по-добър от чисто емоционалния. От самото начало на тази книга по различни поводи повтарям, че нашето тяло не е експериментална лаборатория. Ето защо след като отхвърлим идеята да го подлагаме на опити с всевъзможни маркетингови идеи във вид на храни или диети, необходимо е да не забравяме, че трансформацията към правилно хранене, следващо вече описаните основни принципи, трябва да бъде внимателна и постепенна. Нужно е време за адаптация. Тези, които не се съобразяват с този логичен факт, обичайно страдат. Разбира се революцията не винаги засяга физическото тяло, но психическото здраве е не по-маловажно, а и в дългосрочен период двете споменати влияят едно на друго поради очевидната им взаимовръзка. Навярно неведнъж сте срещали хора, които с отблясък на фанатизъм в очите ви облъчват с тяхната истина за правилното хранене. Неудовлетворението от липсата на любими усещания ги кара да се чувстват гневни, неразбрани и единствено възможността да приобщят и други към „страданието си“ подсъзнателно им дава някаква надежда. За съжаление подобни революционери често остават самотни, изоставени от приятели, отбягвани от роднини и сочени като „странни птици“, неспособни на нормално общуване. Изборът какво, как и колко да слагаме в устата си, е само един от многото важни избори в нашия живот. Съгласен съм, че изглежда странно как високоинтелигентни, успели в различни области хора, не се замислят върху същността на храната, която поглъщат, но насилието да го направят едва ли може да доведе до положителен резултат. Ето защо спокойният, бавен подход на лична промяна е и верния път към промяна на околния свят, чрез „заразата“ на добрия пример. 


Искам отново да подчертая, че трансформацията може да бъде пълноценна, само ако е продиктувана от напълно осъзнато решение. Ясно възприемане на всички аспекти на здравето и на всички възможни препятствия, пред които може да се изправим. Затова целта да бъде постигнат сериозен напредък по отношение на храненето изисква време, усилие и преодоляване на редица краткосрочни цели, стъпка по стъпка.

На физически план нещата не стоят по по-различен начин. Дори да разполагате с пълната увереност във взетото решение, ще трябва да вложите значителни усилия, за да го приведете през опасностите на безбройните пътища водещи до недотам добър резултат. Иначе казано ще се наложи да учите, да анализирате и да вземате решения.

                                        

Никой диетолог не би ви подготвил за това. Поне не без да употреби лайтмотива с хранителните добавки. Боя се, че повечето от тях не си дават сметка за логическите постулати, написани в тази книга. Мнозина от специалистите се сблъскват с проблемите на веганите решили „едва вчера“ да защитават животните, вследствие на което революционно са променили диетата си. Други техни клиенти, употребяващи смеси от непознати „супер“ растения в името на физическото си съвършенство, също предлагат своите оплаквания, по причини които вече описах. У неподготвения специалист, завършил задочно интернет университет за три седмици или месеци, се поражда убеждението, че такава диета може да съществува само с помощта на добавките, които така щедро се предлагат на пазара. И ги продава в едно със съвета за постепенно връщане към обичайното хранене, т.е. всичко на масата. Резултатът от тази масова революционна промяна е наличието на хиляди бивши вегани, които за определен период са „опитали“, повървели по този път. Други - ревностно отдадени единствено на защитата на животните, се чувстват като жертви, защото незнанието им ги е довело до употреба на шепа добавки, без които изглежда невъзможно да оцелеят. Срещите ми с такива хора нееднократно са ме убеждавали, че революцията отново е успяла да изяде децата си. Съвкупността от вътрешни преживявания като отражение на обективната действителност, както наричаме психиката, не е толкова гъвкава и адаптивна, както би ни се искало. Понякога ѝ трябва време и опитност докато влезе в руслото очертано от логиката на бистрия ум.

Народът мъдро е обобщил, че „бързата работа е срам за майстора“. Адаптацията е сложен процес, протичащ с различна скорост и продължителност в зависимост от субекта, но за осъществяването му винаги е необходимо време. Понякога са нужни само няколко месеца, например при млади, здрави хора, наследили положителни хранителни навици от семействата си. Друг път трябват години за осъзнаване и трансформация на всички нива. Пренебрегването на тези факти рядко преминава без последствия. Решението за незабавна промяна, без никаква подготовка, мога да сравня с желанието за коренна промяна на професията. Представете си например, че до днес сте работили като счетоводител и в края на деня изпитвате желание на следващия да започнете като програмист. Как бихте се справили без необходимата подготовка? Ето защо съществуват редица често срещани страдания у хората, избрали бързия път за промяна. Анемичен синдром, хормонален дисбаланс изразяващ се в спиране на месечния цикъл, косопад, проблеми със зъбите, анорексия, все отклонения от нормалното, които на пръв поглед не биха ви убили, но с които никак не е добре да се срещате..."

Повече на: www.formulata.eu

Етикети: здравословно хранене, промяна, митове

Автор: д-р Таня Грандева, Валентин Грандев