Размисли и равносметка в Коледния пост

Ден след ден се редят и ни приближават към Рождество Христово, когато в своята вътрешна тишина ще направим равносметка Христовият Дух роден ли е в нас, живеем ли го и още поредица от въпроси-отговори. 
Дните на Коледния пост също се изнизват и ето ни сега на прага на последната му седмица. Време да се обърнем и видим как живеем, посветения на пост период. Гладни сме? Изморени? Нетърпеливи за празничната трапеза? В търсене на нови рецепти за постни ястия? Какво е приоритет за нас в тези дни? Какво ни води? Забелязвате, че за разлика от останалото информационно пространство, в моето тук при все, че е на консултант по здравословно хранене, няма идеи за гозби. Днес и в оставащата седмица също няма да имам публикации за интересни, засукани постни изкушения. Знаете, че принципите са тези, които ме водят и вярвам, че тях следва да усвоим и с творческия си дух да оползотворяваме. Рецептите, детайлните предписания и прочие са тема на друга публикация. Настоящата е посветена на равносметката за нашия личен пост преди Рождеството. 
Постът няма за цел да развихря Кулинарното въображение, което на свой ред да захрани Консуматорския дух. Постът, изразен с храната на трапезата е първата стъпка от цялостната му проява и живот. Първообразът му ни е даден като „Пост и Молитва“, а този на хранителния пост – „без храна и вода на трапезата“. Първообразът на ползотворност е начин на живот в дните на пост, който да въдвори на всяко ниво в нас чистота, вътрешна тишина, мир и хармония. Първообразът на целта – да се роди и заживее Христовия Дух в човека.
В идната седмица предстоят ден на нова луна, Игнажден, зимното слънцестоене. Дните, които все още остават до Рождество Христово предоставят възможност за живот в първообраза на поста или оптималното, което всеки би могъл да приложи, за да се доближи до него. Това е моята обща (не индивидуализирана) рецепта за Вас в края на тази ни среща днес. Пожелавам:

                          

Предходните редове написах във ФБ-страницата си "Д-р Таня Грандева", а следващите се появиха като естествено продължение при мой отговор на коментар. Реших съвместно да им отредя място и в сайта, защото вярвам, че носят провокация към размисли, а оттук и към промяна.

 

„Засуканите кулинарни изкушения“ (израз, който споменавам по-горе)  

в периода на пост преди Рождество Христово

Свидетели сме, че масово информационните послания и поведението на решилите да постят не се отличават от тези през останалата част от годината, освен че се правят със смененото, актуално за случая мото - „постно“. Фокусът в този период си остават суетенето в кухнята и обичайният ежедневен ритъм на живот, с прибавена консумация за повече декемврийски разкош на безкрайни коледни тържества (от фирмата, клуба по танци, спорт, прочие) и пазаруване на подаръци (друга тема, която няма да засягам сега като количество потребление...). Консултантите в областта на храненето също пълнят блоговете си с рецепти за постни гозби, за да бъдат актуални с масовия шаблон и съответно да са търсени от потребителя. Посланията, обаче, които информационният ефир излъчва създават възприятие, отношение, поведение, т.е. – култура! И така, понастоящем фокусът е изместен и вниманието е концентрирано отново навън, а изразходваната енергия за всичко гореописано е храна за Консуматорския Дух. В следствие, първообразната идея на влизането в пост, като период посветен на вътрешна работа, на която да отдадеш оптимално енергията си, за което например съдейства простата, семпла, чиста храна, изискваща незавидни време, мисли, енергия за приготвяне и употреба, днес се живее в облика на постна вакханалия...

 

Етикети: пости, Коледен пост, традиция, здравословно хранене

Автор: д-р Таня Грандева