НАМАЛИ КОЛИЧЕСТВОТО ХРАНА, КОЕТО ПРИЕМАШ - ОСНОВЕН ПРИНЦИП НА ЗДРАВОСЛОВНОТО ХРАНЕНЕ

  • Начало »
  • Блог »
  • НАМАЛИ КОЛИЧЕСТВОТО ХРАНА, КОЕТО ПРИЕМАШ - ОСНОВЕН ПРИНЦИП НА ЗДРАВОСЛОВНОТО ХРАНЕНЕ

Всяка постройка, всеки дом, за да бъдат изградени са нужни здрави основи. Вселената, Земята, Животът, Здравето съществуват също благодарение на базисни принципи. Съвсем естествено изглежда да е така и със здравословното хранене.
В професионалната си практика се срещам често с феномена "страх от недоимък" (в смисъла на различни недоимъчни състояния от макро- и микронутриенти и съответните им последици върху здравето), но изводът от наблюденията и анализа ми е, че коренът на страданията по-скоро е излишъка. В консултациите, особено на тези от Вас, на които Ви е "най-трудно" да поемете повече от препоръките ми за здраве, винаги казвам: "Нищо друго не променяй тогава, само намали храната, която консумираш спрямо обичайното си количество и разнообразие в рамките на едно хранене И ВЕЧЕ ЩЕ СИ НАПРАВИЛ МНОГО, ЩЕ ВИДИШ ЗА СЕБЕ СИ БЛАГОТВОРНИЯ ЕФЕКТ, ПРИ ТОВА БЕЗ ДА ТИ ДОТЕЖИ!" 

Предоставям сега на вниманието Ви малко повече информация по този основополагащ здравословното хранене принцип. Следва откъс от книгата "Формулата на здравето или какво не се казва за храната":

Преяждането - премълчаваният №1

            

"...Какво пропускаме днес? Защо толкова много диети се появяват на пазара, обещавайки решение на очевидно трудно решими проблеми? Защо след толкова много опити продължаваме да вярваме на всяка нова „идея“ свързана с храненето и достигането чрез него най-вече на желана фигура, игнорирайки първостепенния въпрос – здраве? Отговорите на тези въпроси са съвсем прости и стига да пожелаем, може лесно да ги открием. Какво пречи да го направим? На първо място негативната оценка, която ще трябва да поставим на поведението и навиците си. Общото между повечето диети, освен че не работят трайно, е едно единствено нещо. Главната им отличителна черта е „допълнителната“ препоръка, която всички дават, а именно да се намали приемът на обичайни храни и да се увеличи физическата активност. В действителност, ако приложите горните напътствия ще достигнете до желаните резултати и без да ядете лимони в продължение на 14 дни или само кренвирши! за седмица. Иначе казано съветите, които ни дават диетолозите са да спрем да бъдем мързеливи и лакоми.

Разбира се никой не би си позволил да го произнесе, за да не загуби целевата си аудитория, но съгласете се, че изводът който се налага е именно този. Ако се поразровите в книгите, описващи бита на хората отпреди век, лесно ще откриете, че те са приемали доста по-малко количество храна от това, което поглъщаме днес. Причините за това са били най-различни. Пестенето е било един от начините да се натрупа капитал. Недоимъкът също винаги е „чукал на вратата“. Мнозинството от онова време се е трудило физически целодневно, често по 12 часа, без почивни дни, употребявайки по-малко количество храна. Маркетингът на хранителни продукти и удоволствието от похапването на вкусна храна са ни накарали да повярваме, че има ясна връзка между калорийния прием и възможността да се справим с тежки физически задачи. Истината е, че редовната двигателна дейност води до издържливост, с която днес поради естеството на бита не разполагаме и която няма толкова силна връзка с приетите калории. Ако държим на точността при сравнението ще излезе, че употребяваме повече енергия, за да свършим по-малко работа. Изисква се усилие, за да се разделим с леноста, ако не се боим от нея като от смъртен грях. С другия от седемте – чревоугодието, борбата също не би успяла без помощта на волята. Дори и да не даваме пет пари за спасението на душата, би трябвало да се противопоставим на тези увлечения, поне заради здравето и възможността да се „радваме“ по-дълго на качествен живот. От всичко това следва простото заключение, че преди да се заемем с въпроса кога и какво да слагаме в устата си, трябва да решим колко, а всичко казано дотук нашепва отговора „по-малко“.

Нездравословността на болшинството от съвременните диети се крие във факта, че не ограничават количеството приемана храна. Сред тях има и такива, които дори насърчават похапването на определени любими храни, разчитайки на някои метаболитни реакции. Общото за всички тях е, че предоставят временно решение на проблемите (създавайки нови), без да изграждат ясни навици на хранене, стъпили на разумна, принципна основа. За мен е твърде изненадващо откриването на десетки публикации, които оспорват релацията между количеството приемана храна и здравето и дълголетието. Във всички тях доста лесно прозира опитът да се прикрие истината, а понякога дори и поръчителя на съответното изследване или просто умозрима неподписана статия. От друга страна публикуването на материали доказващи тази съществена връзка притежава вече почти пет вековна история. Пионерът на диетологията от времето на Ренесанса, венецианецът Луиджи Коронаро 1, открива ефекта на лечението чрез намаляване на количеството консумирана храна с 40% в началото на XVI век и доживява до 103 години, доказвайки правотата си 2. След него са многобройни случаите на описани здравни ползи по време на недоимък в следствие на войни или бедствия, както и обичаите на народи, съхраняващи традицията на хранене. През последните десетилетия, в множество изследвания на учени от цял свят се достига до все същия извод, което в науката се нарича закономерност. Съществува положителна релация между намаляването на приетата храна и здравето. Проблемът е, че не искаме да бъдем гладни. Разбира се, на всяка задача може да бъде намерено разрешение с помощта на науката. Днес екипи от учени търсят нутриенти, които да оказват влияние на организма, подобно на това от ограничаването на калорийния прием. Някои вече се хвалят и с разработването на хранителни добавки, които ще ни донесат положителния ефект на гладуването. Изглежда изпиването на следващото хапче успешно ще замени волята като двигател на развитие, а когато се докаже, че в крайна сметка и тя (волята) е полезна, други специалисти ще се заемат с изолирането на химикалите ѝ, за да ни я върнат във вид на таблетка. Както вече разбрахме главната задача на учените по храненето е да бръкнат в портфейла ни, а дали и колко успешно ще го направят зависи единствено от нас и склонността ни към модни увлечения. Тъй като засега все още не съществува хапчето заместващо глада, то нека формулираме първото правило така: НАМАЛЯВАНЕТО НА КОЛИЧЕСТВОТО ПРИЕМАНА ХРАНА Е В ПРЯКА ВРЪЗКА СЪС ЗДРАВЕТО И ДЪЛГОЛЕТИЕТО.

Преди да продължим със следващия принцип искам за кратко да обърна внимание на още един мит. Този за физическата активност, издържливостта и зависимостта им от количеството приети калории. Наблюденията ми показват, че болшинството от хората вярват убедено, че им е нужна много храна дори за краткотрайно двигателно натоварване. Излетите и семинарите, които организирам сред природата са съпроводени от непрекъснато бъркане в багажа с цел похапване. Указанията ми, за количеството храна, която трябва да бъде осигурена при планински преход се надхвърлят поне 3 пъти. Обедите и вечерите в планински хижи и хотели се превръщат в празник с многостепенно меню, въпреки лекциите за хранене и обширната аргументация, която прилагам. Последвалите ме „тайно“ наблюдават дали спазвам напътствията, които им давам, докато се радват на пиршеството осигурено от домакините. Убедеността им е толкова голяма, че личният ми пример поражда повече подозрение, отколкото вяра и в крайна сметка често ме питат какво всъщност нося в раницата и дали скришом не похапвам, когато не могат да ме видят. През 2013 година извърших 60 дневен планински преход с дължина около 2000 км. Основната ми храна се състоеше от покълнали семена, ядки, плодове и зеленчуци. Често в горите, далеч от познатите туристически маршрути, не разполагах дори и с изброените. Изминавах средно 35 км на ден (през първата седмица по повече от 40) като разчитах на енергията от изредените продукти. Средствата похарчени за храна с малко надхвърляха две евро на ден, при все че си позволих два почивни дни в курорт с високи цени. Вероятно бодибилдърите, които поглъщат огромни количества протеини, за да вдигнат техните няколко тона дневно, са виновниците за масовото разбиране по въпроса, но трябва да подчертаем, че обикновено основният им стремеж е постигането на външна форма. Подобно на диетите, фитнесът цели достигането на визуален идеал. Издържливостта не е сред неговите приоритети. Физическата устойчивост и сила е резултат от редовна, продължителна двигателна активност. Храната има известна връзка, но по-скоро в качествено отношение. Тежката високо калорийна храна носи съществени вреди върху възможността за продължително физическо натоварване. Ако погледнем назад към миналото ще открием примери за масова издържливост, резултат от ежедневни усилия по изкарването на прехраната или защита на дом и отечество, в едно с хранителна оскъдица. Днес, в развития свят трудно можем да открием хора способни да въртят меч или сърп в продължение на цял ден, въпреки силната храна. Моят опит показва, че мнозина не могат да преминат пеш дори 10 километра, което е било немислимо едва преди няколко десетилетия. Ето защо забравете онази увереност, че без силна закуска, обяд или вечеря, не ще изпълните леките си дневни задължения. Нужно е просто повече редовно физическо натоварване, което ако изхождаме от вече изложената „формула на здравето“, е основополагащо за общото здраве..."

1.Луиджи Коронаро (1467-1569). Италиански благородник родом от Падуа, който на 35 години бил болен и уморен. После намерил лек за състоянието си. Намалил дневната си дажба от твърда храна до 12 унции или 342 грама разделени на два приема, като менюто му се състояло предимно от хляб и зеленчукова супа. По-късно споделил опита си в книгата “La vita e Sorba” и дълго събирал последователи със заразителен личен пример. 
2. Според даннините посочени в книгата на Девид Кристиян „Maps of time“, в началото на XV век, целокупното човечество наброяващо 500 милиона, дневно употребява 13 трилиона калории. В наши дни, след малко повече от 500 години, 7-те милиарда жители на планетата консумират 1500 трилиона калории. Прави силно впечатлрение разликата между маржа на увеличаване на населението и този на поглъщаната хранителна енергия. Във времето на Коронаро са се падали средно 2600 ккал на човек. Днес стряскащото число посочва 21400 ккал, което е 8 пъти повече! Като имаме предвид, че разпределението на хранителните блага не е равномерно, излиза че за богатите страни числото е още по-голямо. Не разбиирам защо ни учудва епидемията от наднормено тегло, щом мнозина изяждат храна достатъчна за 10 души. Посочените факти подсказват, че следвайки съвета на Луиджи Коронаро, ще трябва да намалим доста по-сериозно приема на храна от неговите 40%.

Откъс от главата "Нездравословността на съвременното здравословно хранене" на кнгата "Формулата на здравето или какво не се казва за храната" от Валентин Грандев. Повече на www.formulata.eu

Автор: д-р Таня Грандева, Валентин Грандев