Кое прави темата за храненето актуална и жизнеопределяща

  • Начало »
  • Блог »
  • Кое прави темата за храненето актуална и жизнеопределяща

Всичко според мен следва да започнем оттук – от осъзнаването на :

„Кое прави темата за храненето толкова актуална и жизнеопределяща".

Затова цялата рубрика под мотото „ЗДРАВОСЛОВНО ХРАНЕНЕ“, която ще разгръщам във времето в блога, я инициирам с идея да провокирам размисли по този въпрос, които да Ви изпълнят с естествено явило се разбиране на същността му.

Храненето – тема, която присъства навсякъде в информационния поток. Учат ни как да се храним, как да готвим, на какво е богата една или друга храна и за какво ще ни бъде полезна, както и на какво ли още не. Пускаме телевизора, отваряме вестник или списание – ежедневник, модно, специализирано – и навсякъде откриваме рубрика със съвети за хранене. Получаваме бързо и лесно крайното предписание, например рецепта за ястие или кратко формулирани постулати със заглавие от типа на: „10 правила за хранене, които ако спазвате ще ви направят здрав“, често и прикачена към тях реклама или линк  за нов, изключително полезен за здравето продукт. Заинтригувани, отново преминаваме към поредния шанс да открием дълго издирваното, да получим чудодейната храна-лек или... сферата “хранене“ ни е така досадна вече, че бързаме да сменим канала или страницата.

Защо при наличието на този разнообразен поток от информация темата за храненето остава актуална? Защо е така жизненоважно и здраве–определящо как и с какво се храним? „Човек живее с ¼ от храната, която приема. От останалите ¾ живее неговият лекар“ – от древността до днес ни предупреждава надпис в Египетска пирамида. Древен Китай, обаче, мъдро отреждал в социалната действителност лекарят да получава заплащане, когато съдейства за това пациентът му да бъде здрав, а ако последният се разболеел, тогава докторът трябвало да му плати. Днес срещаме възроден спомен на тази идея в: „Лекарите на новото време ще имат функцията да учат хората как сами да бъдат свои лекари“. Така с рубриката, която имам желание да водя за Вас, си поставям задачата не „да Ви уча“, а да Ви припомня знанието, завещано на всички ни и изписано навсякъде в Майката – Природа. Знание, което изначално е втъкано и във всеки човек.                                                                                                                                                

Цел на блога е да представи основните принципи, които движат и поддържат живота в Природата. Тяхното прилагане привежда тялото в природната чистота, нужна му да събуди и включи в активност естествените инстинкти за хранене, самовъзстановяване и поддържане състояние на здраве.

Материално изражение на човека е неговото физическо тяло. Няколко дейности в определен ритъм и честота прилагаме постоянно, за да поддържаме това тяло живо. Дишаме. Следваме ритъм на бодърстване – сън, който осигурява нашата проява на активност и тази на почивка за самовъзстановяване. Приемаме вода и храна, които поддържат изграждането и функционирането на тялото ни, т.е. имат пряка отговорност за неговата анатомия и физиология. Това са основните, вложени във всеки от нас като природен инстинкт, дейности  които осигуряват, поддържат и определят "количеството" и качеството на живот на физическото тяло. Този факт отрежда на темата „Хранене“ роля на жизнено важен аспект от начина, по който живеем. Храната (водата в по-общ смисъл също се разглежда като храна) е единствената материя от заобикалящата ни среда, която въвеждаме в обхвата на всичките ѝ съставни елементи  в цялото си тяло. След процеса на метаболизиране, тя директно взаимодейства с всяка клетка на нашите органи и системи и накрая се превръща в изграждаща ни материя, т.е. в  съставна наша част. В описания процес на взаимодействие храната се явява въведен отвън агент в тялото ни, който според характера си ще окаже поддържащо баланса, оздравително или деструктивно (патологично, разболяващо) действие. В този контекст можем да приложим народната мъдрост „Човек е това, с което се храни“ и да вникнем колко много знание има в тази проста наглед сентенция. Ето как изборът на храна придобива истинска значимост и можем да направим аналогия с вниманието, което влагаме при подбиране вида гориво за автомобила си. Искаме тялото ни да е здраво, изпълнено с жизненост – тогава следва да изберем храна, която притежава тези качества. Само храна, съобразена с човешката природа има умението да поддържа състояние на баланс, т.е. здраве, а при нужда да действа прочистващо, възстановяващо, целебно. Така, здравословно е само природосъобразното хранене. Спомням си студентските години в Медицинския Университет, когато изучавах томовете по Вътрешни болести. В графата „Лечение“ на всяко едно заболяване като първа точка бе поставено: „Профилактика“, последвано от: „2) Хранене“, след което се изреждаха в отделни точки стъпките на терапия с различните достижения на съвременната наука и медицина. Защо водеща, първостепенна роля бе отредена на превенцията и храненето? Случайно ли е това? Помня въпроса, който тогава намери трайно място в мен: „Защо обучаващите ни асистенти и лектори не разискват тези първи две точки? Защо дори веднъж не чух да се дадат препоръки на пациент по отношение на храненето и начина на живот?“ Учеха ни какви медикаменти да предписваме и съпътстващи такива срещу неблагоприятните странични ефекти на основната химическа терапия. Личният професионален път в изминалите повече от десет години ми отреди именно това място – на лекаря, с вяра и прилагане Хипократовата сентенция: „ Нека храната бъде Вашето лекарство, а Ваше лекарство стане храната Ви“. В практиката си съм срещнала хора с най-различни заболявания. В началото с изненада отбелязвах колко много са страдащите, как един човек обикновено не е пощаден от наличие само на едно заболяване, как нараства броят и се подмладява възрастта на боледуващите. В един момент установих, че спонтанно съм започнала в себе си да правя скрининг и статистика върху появата на определени болести у все по-млади хора и с нарастваща честота във всяка следваща година. Отчитах, че хроничните болести, за които съм учила при обучението по медицина водят все по-бързо и до по-сериозна инвалидизация. Започнах все по-често да срещам в практиката си случаи на болни с диагнози, които в моите учебници се разглеждаха като изключително редки и съответно никога не видях онагледени по време на обучението. „Колкото повече, толкова повече“ действаше като в жестока, безмилостна реалност. Но!  Имаше нещо общовалидно – всички тези заболявания, при всички пациенти намираха лек в една или друга степен (понякога до 100%) при промяна начина на хранене. Следователно, храненето беше един от неоспоримите фактори в етиологията (причинността) на почти всяко заболяване, а така също безотказно и мощно действаше като лекарство. И до днес се удивлявам  от могъществото на лечебното действие на храната, като проява на едно от чудесата на природата. Виждам и действието на храната като средство за предпазване от болести, т.е. важното ѝ място в превантивните методи. Ако винаги в мен е живеело убеждението, че тук на Земята няма по-голяма и мъдра сила от Природата, ако впоследствие се яви в потвърждение и теоретичното знание от специализирани източници за хранене, то вече разполагам и с богатия опит на практиката си. Чест за мен като лекар и човек е, че ми е отредено да си служа с "точка 1) и точка 2) от Терапията" на едно заболяване. Още по-голяма е радостта ми от това, че в последните четири години работя предимно в направление грижа и съхранение на здравето, защото винаги съм виждала своето място и съм искала да бъда отдадена на каузата: Промоция и Превенция на Здравето. 

Какво внасяме в тялото си определя какви сме. Изборът е наш. И отговорността. Последиците също са върху нас. Така и от всеки един зависи дали ще хване подадената му животоспасяваща ръка и ще последва Пътя…                                                                                                                                                                                                                                                        

Темата „Хранене“ ще остане актуална, дори за някой да е досадна, дотогава докато не възстановим присъщото ни човешко хранене. Лична радост за мен ще е знанието, придобито с помощта ми, да подбуди към влагане на благотворна мисъл и съзнателност във всяка наша дейност, за да заживеем подобаващо отредената ни роля на Хомо сапиенс (Разумен Човек) в Природата. Създавам сайта с идея да го наситя с информация, различна от  потока на повърхностна или манипулативна такава. Знанието тук има за цел да се движи по пътя на Природата – тази, която ни обгръща, същата тя която живее и в нас.

Инициирам просвета в Природосъобразното  Хранене, като Път на Завръщането ни в Хармонията Човек – Природа, Завещания ни Път в Здраве , Радост и Благоденствие.

Добре дошъл бъдете.

Благодаря Ви, че ще вървим заедно по този път.

 

 

Етикети: здраве, здравословно хранене, природосъобразното хранене

Автор: Д-р Таня Грандева