"Избирайте и се хранете с местни видове храни" - основен принцип на здравословното хранене

  • Начало »
  • Блог »
  • "Избирайте и се хранете с местни видове храни" - основен принцип на здравословното хранене

Принципът на здравословно хранене, фокус на тази статия, е ХРАНАТА ОТГЛЕЖДАНА НА РОДНАТА ЗЕМЯ - ВИНАГИ ИЗБИРАЙТЕ И СЕ ХРАНЕТЕ С МЕСТНИ ВИДОВЕ!
В желанието си за разнообразие, за ново и интересно; в поддаване на моди и реклами за "супер"-храни от далечни земи, които доставят чудодейни и жизнено необходими хранителни елементи; обзети от страхове за недоимъчни състояния от един или друг елемент, който се доставя само от трансокеански магичен продукт,... съвременният човек изпълни менюто си с множество храни, които не са заченати, родени и отраснали на родна почва и в същите онези условия, в които сам той човекът живее. 
Вярвате ли в съвършенството на Творението? Може ли в нещо съвършено да има липси? Творецът е предвидил плодове, зеленчуци, зърнени, бобови, ядки, др. да бъдат част от Природата, както на Америка, така и на Азия, на Стария континент, т.н. и да носят спецификите и характеристиките на съответното място - все същите, от които се нуждаят хората и животните, населяващи този регион. Защото всички те споделят еднакви естествени условия за живот и развитие в общия си ареал на съществуване.
Следващия път, когато в магазина посегнете към храна, която не се отглежда там, където живеете и изборът Ви се диктува от идеята, че тя ще Ви достави нутриенти, от които се нуждаете, запитайте се: "Как предците ми хилядолетия наред са оцелявали без тази храна?!", "Защо днес, когато мога да се ползвам от всичките здравословни ценности на чуждоземната панацея-храна, от която пра-пра-...родителите ми са били ощетени, заболяванията се множат и се зоват "съвременни болести"?"

Какво четем от Валентин Грандев за опасните пришълци на трапезата ни и принцип номер 6 на здравословното хранене във "Формулата на здравето или какво не се казва за храната":

"...Дори да съществуват здравни съкровища, за които сме склонни да прегазим принципите си, да платим висока цена и да си затворим очите за социалните, екологичните и другите проблеми, които създаваме с нашия интерес, никога не можем да бъдем абсолютно сигурни за посоката на въздействието им. Прекрасен пример за това е стевията. Сладкото растение, което не е носител на биохимичесна енергия и не влияе на нивата на кръвната захар и инсулина изглежда подходящ дар, както за диабетно болните, така и за милионите броящи калории. Лесното му отглеждане го превръща в чудесно бизнес начинание, като се имат предвид препоръките от предното изречение. Разрастването на употребата му обаче, застрашава печалбите на сродни бизнеси и най-вече на тези произвеждащи захар и изкуствени подсладители (последните доказано болестотворни). Това провокира война за пазара, при която всички средства са разрешени. Противниците и поддръжниците на стевията привикват на своя страна науката. След десетилетия на непрестанни проучвания тя често дава съвсем противоположни мнения по един и същ въпрос. В този дух, напоследък стана много популярно първото описание на растението, направено от италианския ботаник Моузес Бертони, който през 1899 г. споменава, че билката позната като „каахее“ се използва като противозачатъчно средство вече 1500 години. Само това ѝ въздействие беше потвърждавано и отхвърляно десетки пъти, като накрая през 2009 г. JECFA определи приемлива дневна доза за стевията. Нямам представа как е взето това решение, но според мен експертите са се обосновали на основата на вече оповестените противоречиви резултати от множество проучвания. Фактът, че растението дълго е било използвано единствено заради разнообразните му лечебни свойства от местните, при все това, че всеки човек обича сладкия вкус, е повече от показателен. Съществува вероятност и противоположните резултати да са верни, защото са доказвали своите тези с различни дози. Иначе казано - старата добре позната граница отрова – лекарство, валидна дори за арсеника. Ето защо в различни публикации може да откриете, че употребата на стевия веднъж подпомага, друг път застрашава дори сърдечно-съдовата дейност. Ако след всичко това очаквате съвет как да се отнасяте към популярното растение, не бих могъл да Ви го дам. Четете и решавайте. Лично аз, след цялата принципна аргументация дотук, ще продължа да се осланям на традицията, а в тази на моя народ, та дори и сред народите на целия континент това растение е непознато.

Вероятно мнозина мислено вече неведнъж са употребили идеята за благословията на съвремието и убедено настояват, че желая да ги върна в средните векове. Не веднъж съм чувал „бананите са нещо, с което не бих се разделил“ или „без какаови зърна и шоколад не мога да живея“, все от твърде добре информирани хора, познаващи отлично технологията на бране и транспортиране на споменатите плодове или фактите за експлоатацията на детски труд в плантациите за какао. Ако оставим настрана смущаващото разминаване в етичните разбирания на тези, които понякога фанатично защитават правата на животните, но не и тези на хората, трябва да помислим за здравословността на продуктите добити далеч от дома. Често срещан аргумент против традицията е фактът, че на места в Европа историята на домата не надхвърля повече от 150 години. Трябва да припомним, че този плод е бил в твърде дълъг изпитателен срок преди да се наложи на трапезата и много по-важното – за разлика от банана, ананаса, мангото и други тропически вълшебства, доматът расте в собствената ни градина. Той чудесно се е адаптирал към условията в Европа и всеки желаещ може да го отгледа и консумира, което е твърде различно от посягането към рафта на магазина. Идеята на стоте мили (максималното разстояние, на което да бъде отглеждана храната ни) е не просто подчинена на екологичността, но в голяма степен и на здравословността. Иначе казано, ако не ни вълнува опазването на природата, то поне от чисто егоистични подбуди би трябвало да се придържаме към това правило. Следва да признаем и още нещо важно!

Генетичните вариации на Homo Sapiens са много на брой, обусловени от съвсем малки разлики, но все пак характерни общи белези на големи групи от хора съществуват (около 99,9% от гените ни са съвсем еднакви с тези на останалите човешки същества по планетата, което дължим на едва няколкото десетки общи предци, от които всички сме произлезли сравнително скоро в еволюционен смисъл). Тези маркери понякога са в причинно-следствена връзка с условията, в които сме се родили, особено ако на същото място са живели стотици наши предци. Иначе казано, характерните ни особености и по отношение на възприемчивостта към храната и веществата в нея са резултат от еволюция. Това изобщо не е изненадващо, защото се отнася до всички растителни и животински видове. Одомашнените преди хиляди години животни до днес носят спецификата на своите предци. Козите и овцете опитомени в земите на Мала Азия и Близкия Изток са приспособени към минералите срещащи се в почвата на този район, докато кравите са зависими от други характерни за родната им Европа. Ето защо макар и след хиляди години на селекции и настъпилите генетични промени, тези животни все още изпитват необходимост от свойнствените за вида им хранителни вещества и животновъдите се съобразяват с това като ги добавят в ежедневното им меню. Автохонните (местни) породи обаче, се нуждаят от по-малко количества добавени минерали, отколкото комерсиалните, отглеждани в големи животновъдни комплекси. Това се дължи на приспособимостта им към особеностите на местата, в които се развиват от поколения. Още един пример за възможността на видовете да се адаптират към локалните условия. Защо същото да не се отнася и до нас хората? Тогава съвсем естествено изглежда фасулът расъл върху земята на нашите предци да е по-полезен за нас от същия, добит на друг континент. Какво остава за съвсем непознати до скоро храни, култивирани и отгледани от поколения различни от нас хора, които освен всичко не биха могли да се развиват успешно в задния дор. Вероятно съдържащото се в тях има отношение към безбройните малки, незабележими различия, които създават нещо като национални белези. След всичко, да обобщим следващия принцип на здравословност, към който трябва да проявим необходимото внимание и воля: УПОТРЕБА НА МЕСТНИ, ХАРАКТЕРНИ ЗА РЕГИОНА ХРАНИ! Принцип №6..."

Откъс от книгата "Формулата на здравето или какво не се казва за храната"

Етикети: здравословно хранене, природосъобразно хранене, традиции, традиционно хранене, модерно хранене, болести на съвремието, връзка хранене болести, здраве, формулата на здравето, вегетарианство, митове за храненето и храната

Автор: д-р Таня Грандева, Валентин Грандев