Искрено и лично със самия себе си

Искате ли да се отправим в „Искрено и лично със самия себе си“,       

да се вгърнем навътре към същността си с поредица въпроси, за да можем след това да започнем да се разгръщаме с изтъкани от истината на действителността отговори? Всеки от нас – сам пред себе си и сам със себе си.

 

За какво мечтая? Какви са копнежите и желанията ми? Какви са ежедневните ми стремежи и тези за бъдещето?

 

А какъв живот в действителност водя? Какъв искам да бъда? А какъв съм към този настоящ момент? Имам ли изисквания към себе си? А към заобикалящия ме свят? Обкръжението или аз имам водеща роля за живота – моя и този на заобикалящото ме? 

Имам ли нужда от промяна? Кой според мен е този, който трябва да се промени, за да съм доволен – аз или светът около мен? 

Как живея живота си? Какъв е обичайният ми делничен ден? Какъв съм аз обикновено в такъв един ден? Какво правя, какво поведение имам? Какви са чувствата и емоциите ми? Смятам ли, че всички или някои от понастоящем изброените зависят и от мен, че имам отговорност към мислите, чувствата, емоциите, действията си? А проявявам ли отговорност? Отговорен ли съм за това какъв съм? Отговорен ли съм и допускам ли, че е възможно да съм, за живота си? А мисля ли, че изобщо имам и бих могъл да имам роля и отговорност за обкръжаващото ме?

Всичко, което е извън мен ли е "онова", което предопределя причинно – следствения ми живот и на него ли дължа какви сме аз и живота ми?

Търся ли, наблюдавам ли, анализирам ли причинно – следствеността? Прилагам ли съзнателност?

Щастлив ли съм? Здрав ли съм? От кого и от какво зависят моите здраве и радост?

Какво е отношението ми към народната мъдрост: „Човек е това, с което се храни“? А аз как, всъщност, се храня и какъв човек в действителност съм? Забелязал ли съм зависимост между това, с какво и как се храня и какви например чувства и емоции проявявам? Намирам ли връзка между здраве и храна? Дава ли, според мен, храненето отражение върху възприемането и проявяването на живота? Намирам ли за прозорливо  Хипократовото: „Нека храната е ваше лекарство, а лекарство бъде храната ви“?Коя според мен е храната, която Хипократ представя в посланието си към човечеството?

Какви взаимоотношения имам с майка си? А в каква връзка, в какви отношения съм с Майката – Природа? Какво ми носи, с какво ме изпълва?

Имам ли отговор на всеки един от поставените въпроси? Прочетох ли всеки един от тях? Прозрях ли във всеки поотделно? Спокоен и търпелив ли бях, продължавам ли да бъда? Потърсих ли с устрема на цялата си същност отговор на всеки един въпрос? Погледнах ли себе си? Вгледах ли се в себе си? Вгърнах ли се навътре в себе си? Отворено, дълбоко, искрено към мен самия, но и към Цялото? Съзнателно, в търсене на знайното и незнайното от мен?

КАКВО ВИЖДАМ?

Добре. Защо не? Ще ги препрочитам, ще ги осъзнавам и ще преоткривам себе си с всеки следващ поглед .

Поглеждам сега навън.

Какъв е заобикалящият ме свят? Какво виждам? Какво усещам?

…..

БЪРЗИНА.

Доминиращата забързаност  в цивилизацията – навсякъде и във всичко. Бързащи хора. На път за работното място бързат, в работата си пак, наличие на много задачи, ангажименти различни и те като всичко друго също все изискват бързо да бъдат свършени. Бързо хранене в паузите за бърз отдих. Бързат отново вечер към дома. Бързат все така и в дома – да наредят бързо трапезата с бърза за приготвяне храна, сътворена от хора и машини за нуждите на бързащата съвременна цивилизация. Бързо общуване в семейството, с близки и приятели, с колеги и в случайни срещи с други хора. Бързи емоции, чувства, прояви. Живот в бързане. С бързи резултати. С бърз, дори стремглав, темп на бягство от хармоничното състояние на здраве. И в също тъй бързо увеличаване общият брой на заболяванията, броят имена на новооткривани (а дали не са новосъздавани от нас самите) заболявания, бързо подмладяване възрастта на заболелите. Бързо създаване на все нови и нови несвойствени на човешката ни анатомия и физиология „лекове“. Бързо сътворяване на нови „суперхрани“. Всички те в услуга на бързия ни живот и най-вече удовлетворяващи желанието ни… бързо и лесно да възстановяват здравето ни.

Бързо потапяне в матрицата на човешкото творение, при бързо отдалечаване от порядките на Природата – Творението Свише.

Виждам обкръжение на бързите „услуги“, които обслужват всяка една сфера на съвременния живот, в който паралелно все по-бързо расте нуждата на човека от живот в здраве и радост.

        

Вие погледнахте ли заобикалящия Ви свят? Какво видяхте? Предходно описаната картина на света, творение на съвременния човек ли? Това ли са „правилата на играта“, които сте приел да следвате? Такива ли са причинно – следствените връзки във Вашия личен живот? Искате ли без да ставате отшелник да останете част от настоящата цивилизация, но да водите съзнателен, в отговорност за себе си и всичко около Вас, живот в здраве и радост? Искате ли сега да отправим поглед в мъдрата книга за живота и да видим какво ни е завещала тя? Книгата – Природа. Подавам Ви ръка и Ви каня заедно да поемем този път, да се завърнем в обятията на нашата любяща Майка и да приложим личната си роля във възстановяване и съхранение на своето здраве и благоденствие, ведно с това и на заобикалящото ни.

        

Приятно ми е да се запознаем. Благодаря Ви, че не ме оставяте да вървя сама.

 

Етикети: здраве, здравословно хранене, природосъобразното хранене

Автор: Д-р Таня Грандева